Мюсюлманинът често не прави разликата между род, религия и вяра.
Род или религия?
Няма значение дали е образован човек или не, често те преплитат значението им. Когато приех Христа, често се затруднявах в обясненията си. Питаха ме: „Вече българин ли стана?“. Имаше много хора, които ходеха за работа в Германия, използвах този факт за да им насоча вниманието да погледнат от друга страна. Иронично казвах: „Станах немец , нали и те са християни“. Някои тайно в себе си искаха да „станат немци“ и причината е ясна защо, но други тепърва осъзнаваха, че религията не променя произхода ни. И до днес често се срещам с разбирането „ мюсюлманин се раждаш и не може да промениш това, което си“. Формулата в логиката е: Турско име=мюсюлманин. Не се замисля дали името е точно турски, арабски или от друг мюсюлмански род, но те прави част от един „народ“. „Не избираш предците си и какъв точно да се родиш“.
Историята е разноцветна в примери в опити за обединяване на различни народи чрез налагане на общ език, писменост и религия. Вероятно ислямът е добър пример за това. Макар, че различните народи не разбират арабски, те се възприемат като част от ислямското семейство.
Този начин на мислене замъглява различаването на род от религия.
Ислям или култура?
Мюсюлманина е приел същността си като генетично наследство, но не се стреми да живее като останалите арабски
народи. Една част категорично отказват алкохол , съвременна музика и пр . (по заповед на пророка). А други- празнуват свещените празници само по този начин. Както има мюсюлманство прието по културно наследство, така има и по съвест. В България огромна част е от първия тип. Това са хора с липса на знание и разбиране върху писанията си. Живеят според правила и култов начин на живот приели от предците си.
Различават добро от зло и наставляват младите в приетото добро. За младите това ще бъде „мюсюлманството“.
Факт е, че голяма част от мюсюлманите в България са далеч от истинския ислям. Възприети са разбирания и традиции противящи се на корана, но са приети от хората за правилно и причислени и предавани като културно наследство в исляма.
Коранът е на арабски и неразбираем за много хора от цял свят. Чутите стихове често са проповядвани не по точния смисъл, а разтълкувани от обществото с добро намерение. Тоест, ако коранът проповядва джихат лесно ще се сетим, че мюсюлманинът е готов да убива, но може да се окаже и обратното – добронамереният човек може да се саможертва за да спаси дори и чуждоверник.
В мюсюлманската общност в България лесно ще намерим добронамереност и гостоприемство както към познати, така и към напълно непознати. Правилно е да проявим интерес и да целим да ги светнем в истината. Голяма част от днешните лидери вече проявиха такъв интерес и това е добър знак за състрадание към тях.
Едно трябва да стане ясно, че ислямът научен от книгите може да ни заблуди, че сме запознат с ценностите на това малцинство. Може да се окаже, че им говорим за ислям, който никога не са чували. В такъв случай ще изглеждаме като преиначаващи истината, а не „разбрани“. (Тит.1:8; Мат. 10:16)
Правило или отговор?
Не е необходима вяра, че Аллах съществува, за да се наречеш мюсюлманин. (Това мое изказване би било неприемливо и противно за ислямиста, защото коранът също не приема невярващите. )
Истинската вярата стои дълбоко вътре в човека. Ако някой ги пита дали вярват, отговора е автоматичен – ДА! За целта има аналогична задача между хората от тази религия – съревнование за правилни отговори.
Ако те пита някой дали си мюсюлманин отговора не е просто „да“, а трябва да звучи „Ерхамдуриллах…“ (в превод – Слава на Господа… ). Често ако не се отговори по този начин означава че е изостанал или незаинтересован от религията си. Човек изпитва срам и е пренебрегнат в незнанието си. И да няма сянка от вяра в сърцето си, следващият отговорът ще е сигурен.
Има различни подобни реплики и изказвания, приети като правила, но не закон, а за да имаш благословения или успехи – inşallah, bismillah, maşallah. Често се изговарят при различни моменти на ежедневието, като култура на езика, макар малко хора вярват в ползата от тях.
Често се забелязва и християни от мюсюлманско потекло да възприемат някакъв идеал за отговори при подобни въпроси. Не им е необходимо да чуват подобно учение, по скоро често е неосъзнателно. Възможно е отсрещния да бъде оценен по подобни вътрешни неоснователни на Библията изисквания. (Исая 55:8; 1 Цар. 16:7)
Вяра или религия?
Често се споменава Аллах по ред причини – навик да се споменава възможно повече Аллах, средство за даване на надежда и правилно възпитание със страх от Бог – но е възможно вярата в Аллах да не съществува никак.
Многократно съм бил свидетел, когато
родители наставляват децата си във вярата („ние сме мюсюлмани“), но когато децата се задълбочават във вяра и очаквания, често идва репликата „недей чадо, ако имаше Бог…“
Значително място заемат народните поговорки и мъдростите в речника на мюсюлманина.
Многократно съм бил свидетел, когато